Всички ние изпитваме тревожност от време на време и това е съвсем нормално. Като част от човешкия опит, тревожността е сигнал, който има за цел да ни насочи вниманието към потенциална опасност или трудност, която предстои. Тя е в инструментариума ни за защита, тя ни държи нащрек, за да оцелеем. Тревогата е реакция на определени мисли и допускания за бъдещето. А бъдещето често е несигурно и не всичко в него е под наш контрол и тогава ни остава да се тревожим как ще се справим, дали ще се справим или въобще не си задаваме тези въпроси, а усещаме само чувството на потиснатост, притеснение, несигурност, загуба на почва под краката и подобни. Кога обаче нещата излизат извън границата?
Когато тревожността стане усещане, което ни ограничава и ни пречи да живеем пълноценно, когато усещането е силно интензивно и заема преобладаваща част от нашето себеусещане, именно тогава е време да потърсим начини за справяне с нея и помощ. Добре е да си напомняме, че да се чувстваш тревожен не е признак на слабост или неспособност . Важното е да научим от какво ни пази тази тревожност и да намерим вътрешни ресурси, които да ни помогнат да я преодолеем до някаква степен и да потърсим външни, които да ни подкрепят по пътя.
Страх, паника, учестено дишане, чувство за опасност, липса на концентрация, топка в гърлото, топка в стомаха, изтръпване на крайниците, замаяност, тремор, изпотяване, проблеми със съня, силно главоболие, неспособност да се отпуснеш и други. Познато ли ти е? Това са част от проявленията на тревожността, с повечето и‘ физически симптоми, които от своя страна с появата си, сами по себе си засилват допълнително тревожността. От това разбираме, че с нея се работи на две нива: психо-телесно!
Тревожността е емоционално състояние, което включва тревожни мисли, физически симптоми като напрежение и усещане за нервност, както и негативни усещания като страх или безпокойство( и други изброени в горния абзац). Това може да се прояви в различни ситуации – преди важен изпит, преди важно събитие или дори при ежедневни задачи, рутинни такива или в уж привидно „мирно време“. Когато тревожността стане хронична и започне да пречи на нашето ежедневие, тя може да влияе на нашата работоспособност, взаимоотношения и общо усещане за щастие и удовлетвореност.
Първата стъпка в управлението на тревожността е да осъзнаем, че я изпитваме и да приемем тези усещания като част от живота. Не се чувствайте виновни или слаби заради тревожността си. Отделете време да се свържете с усещането, какво точно чувствате и къде и какво точно в тялото усещате. Признаването на усещането, донякъде ни позволява да се отделим от него.
„Добре. Сега изпитвам силна тревожност. Това е нормално човешко усещане, което се опитва да ме предпази от нещо. От какво се опитва да ме предпази моята тревожност сега? Тя е много неприятна като усещане, но аз знам, че тя не е опасна сама по себе си. Оглеждам се, няма физическа опасност около мен. А в главата ми, какво се случва в главата ми? От какво ме е страх? „
Ако успеем да различим каква мисъл, допускане или вярване точно ни предизвиква тревожността е важно да го поставим на тест. Реално ли е това, което си мисля? Аз усещам страха си реален, но това от което ме е страх реално ли е наистина СЕГА? Това е ключов елемент „сега, защото той ще помогне да излезете от бъдещите предположения и допускания за негативно развитие на бъдещето. Подлагайте на проверка истиността на допусканията си? Тук ще дам един бонус съвет, следете дали мисълта не започва с „ами, ако….“ Ами, ако не стане, ако не успея, ако ме уволнят, ако не ме приемат и още и още. Често очакваме негативно развитие на нещата и ако се хванете, че започвате с ами, ако – задължително проверете дали тревожността не е автоматична реакция, без да сте си дали реална преоценка.
Като практическа техника – запишете мисълта, която предивзивква високите нива на тревога и я прочетете на глас. Често едно нещо изглежда в ума ни по определен начин, а когато го запишем и мине през още репрезентативни системи го преоценяваме и изглежда по различен начин.
Ако все още написано ви звучи така притеснително си задайте въпроса до колко е възможно това да се случи. А вторият важен въпрос е какво мога аз да предприема, за да се справя? Какви ресурси имам? Когато сме под срес, ние често не виждаме перспектива напред, начин и ресурс за справяне, но когато запишем евентуалния проблем и изискаме от себе си писмено решение – нещата изглеждат по различен начин и при първите ресурси – нивата на тревога спадат.
Дълбокото и регулирано дишане може да помогне да намалите напрежението и да успокоите нервната система. Редовни практики на релаксация като йога или медитация също могат да бъдат много полезни, за започване на деня. Бавно и осъзнато движение помага за отпускането и активирането на парасимпатиковия дял на централната нервна система.
Когато човек е тревожен, обикновено неколкократно през деня проверява как се чувства и в дименсия си отговаря дали е добре и спокоен или е тревожен. Това напомня дихотомното черно-бяло мислене, което лишава живота от другите цветове и преживявания. Денят може би включва и други преживявания и усещания, освен тревожността, а проверката за нея я превръща във фокус. Опитайте се да избягвате въпроса: как съм днес (това важи само за тревожни хора).
Избягвате определени места, разговори, хора и ситуации, познато ли ви е? Има нещо, което обаче трябва да запомните за тревожността, а то е, че колкото повече се опитвате да избягате от нея, тя толкова ще се засилва. Колкото повече си казвате – „няма да мисля за това“, толкова повече ще запълва ума ви. Затова поседнете и притихнете с тази „аларма“ и потърсете за каква промяна ви сигнализира, ако не е за реална опастност, то е вик-аларма за промяна. Може би имате вярвания, в системата си от убеждения, които са в противовес с естествения ход и „правила“ на живота, може би не сте развили някои от основните активни поведения, които са ни необходими за по-здравословно преминаване през живота.
Споделянето на чувствата с близките ви, също може да бъде изключително успокояващо, ако срещате разбиране и напрягащо, ако се чувствате неразбрани. Запомнете, че не е нужно да ви разбират, за да ви обичат. Често ние не разбираме за всичко близките си, но пак ги обичаме. Потърсете все пак човек, който е готов да ви изслушва и успява да ви подкрепи по подходящ начин. Срещата с психолог също би могла да помогне за откриване на причините за тревожността, както и за ориентиране в посоките на справяне. Професионалният съвет и подкрепа могат да бъдат ключът за справяне с корените на тревожността ви.
С уважение,
Виктория Дякова