Себеоценката е важна компонента от психологическото благополучие, както и от
основно значение за развитието и функционирането на личността. Думите
„самочувствие“, „самоувереност“ са просто думи, лишени от плътност, без основата
на здравата себеоценка. Ако личността притежава такава, то самоувереността ще
пропива действията и поведението и неминуемо ще доведе до по-добър и
удовлетворителен живот, както и до по-леко преминаване през неизбежните
ежедневни предизвикателства и борбата със стреса!
Как обаче да повишим увереността в себе си и от какво зависи нашата
самооценка? Това е въпросът, който чувам ежедневно при разговорите с моите
клиенти, затова и давам няколко опорни точки тук.
Както всеки симптом, така и ниското самочувствие или липса на самоувереност
могат да бъдат „замъглени“ с дижурното нахъсване, афирмации или просто
изброяване на добрите ни качества, но това не решава проблема ни генерално. За да
се случи това, е необходимо да намерим къде се корени проблема, защо аз нямам
таза самоувереност, тоест защо нямам здрава, добра себеоценка? Това е много
важен въпрос, на който е необходимо да си отговорите. Потърсете причините
някъде в периода на детството, тъй като възпитанието ни започва тогава, първите
оценки на това кои сме, добри ли сме, справяме ли се и др. получаваме от нашите
родители и тясната социална среда.
Бяха ли вашите родители подкрепящи? Вярваха ли ви или бързаха да направят
„нещото“ вместо вас, с идеята да помогнат, несъзнавайки, че това може да доведе до
тълкуването: „Мама и тати не вярват, че аз ще успея“. Как, питам тогава вие да си
вярвате сега? Нали, когато сме малки, авторитетите за нас са тези, които ни
показват как да се отнасяме към самите себе си!
А бяхте ли често критикувани? Казваха ли ви в какво не сте добри или пък бивахте
похвалени понякога и окуражавани?
А сега, след кратката ретроспекция, която си направихте, тихо и без осъждане към
родителя, осъзнайте, че отношението ви към самите вас не е автентично, то не идва
от вас сами, а е видяно, заучено и копирано от родителите.
След което, помислете дали вие се харесвате? Ако си бяхте приятел, щяхте ли да
сте сред любимите си и дълбокоуважавани приятели и защо?
След като сте си задали тези въпроси, ще пристъпя към малко практически съвети
за повишаване на самоувереността и самочувствието!
- Когнитивно преоценяване: Съзнателно наблюдение и промяна на
отрицателните убеждения и самооценка, често изразяващи се в нереалистични
представи за себе си. Също преоценяване на автоматичните мисли за собствената
личност и модификация на тези, които не са функционални. (Повече за това, как да
се справите с убежденията, които ви пречат в живота, можете да научите в курса
„Аз съм достатъчна. Изкуството на удовлетворението!“, който можете да намерите
в падащото меню). - Спиране на сравнението с другите: Често в детството ние може да сме
сравнявани с другите и това да остане като регулярно поведение занапред. Чудесно,
но е нормално за детска и тийнейджърска възраст да се съизмерваме с другите и да
градим нашето себевъзприятие, през чуждото одобрение, но не трябва това да
продължава да бъде в основата на нашата себеоценка като възрастни. Тук е
необходимо осъзнаването, че всеки човек е индивидуален и носи своята
автентичност, от където произтичат различия в ценностите ни, от там в действията
и подението ни, както и целите и постиженията. - Само-съчувствие и само-любов: Само-съчувствието представлява ключов
елемент за повишаване на самоуважението. Проявата на топлота, грижа и разбиране
към себе си, както и приемането на своите слабости и несъвършенства като
неотменна част от човешкия опит, създава основа за по-положителна самооценка. - Признание и ценене на собствените постижения: Често обезценяваме това,
което сме постигнали или го отдаваме на чист късмет или добро стечение на
обстоятелствата, а чуждите успехи – приписваме по качества. Освен това, активното
признание и ценене на своите постижения, независимо дали са малки или големи,
има силно позитивно въздействие върху самочувствието. Съзнателното им
съхранение създава усещане за автономност и компетентност, което укрепва
самооценката. - Усвояване на асертивно поведение: Представлява ключова копонента на
психичното здраве, способността за създаване и поддържане на здравословни
граници с околните и себе си, е важен фактор за повишаване на увереността в себе
си и самоуважението.
- Учене от неуспехите: Взимането на неуспехите като възможност за учене и
личностен растеж, а не като потвърждение за липсата на компетентност, е значимо
за развитието на добра себеоценка. Разбирането, че неуспехите са част от жизнения
процес и предоставят възможност за себеактуализация, предпазва от пасивност. - Засилете социалната подкрепа: Взаимодействието с подкрепящи, позитивни и
вдъхновяващи хора има благоприятно въздействие върху самоусещането.
Социалната среда е фундаментален фактор за личността. Развиването на здрави
междуличностни връзки подпомага постигането на по-устойчива самооценка. - Оценката на другите е според техните разбирания: Да, ние сме изправени
пред оценяване от другите през целия си живот, но си представете, че допускаме да
се влияям от всяко едно мнение, какво ли ще стане?! Ние трябва да помним, че
всеки мери, с и според неговия метър, а това не означава, че той съвпада с вашия.
Освен това, кой може да определи чии е по-добър?
Дайте си време за добра саморефлексия, отбележете своите силни качества,
ревизирайте слабите страни (според вас, а не според другите), проверете къде сте
сега и къде искате да стигнете. Направете си план за инструментариума, който ще
ви е нужен по пътя, като изграждане на нови качества, модифициране на ценности и
социалната компонента. Ако имате нужда от подкрепа в този процес, не се
колебайте да потърсите помощ. Изграждането на по-добра самооценка и, оттам, на
самоувереност, е процес, не еднократно действие. Аз съм насреща! Надявам се тази
статия да е донесла стойност за вас и ще се радвам да я споделите в вашите
приятели в социалните мрежи, за да бъде полезна на тях, а аз още по-мотивира да
пиша за вас!
Слънчево да ви е в душата,
Виктория Дякова